През 1871 година е построена втора църква в Златоград "Св.вмчк Георги Победоносец". В двора й е създадено и българско светско училище. В запазената му сграда се намира музейната сбирка "Просветното дело в средните Родопи". В сграда - паметник на културата също е разположена и музейна сбирка на съобщенията.

Изключителен интерес представляват църковно - манастирската крепост на връх Св.Неделя, намираща се на 8 км северозападно от Златоград, където сред дъбова гора е изграден едноименния параклис и помощни постройки към него. Параклисът "Свети Атанас" е живописно разположен на възвишение край града. От него се вижда почти целия Златоград. През 2006 година бе възстановен параклиса „Св. св. Константин и Елена", намиращ се на самата българо-гръцка граница, предстои възстановяване и на параклис „Св. Илия". Всички те са изградени на върховете около Златоград, на мястото на разрушени светилища. Около землището на Златоград са разположени четири хълма, чието естествено положение образува така наречената „Кръстата гора". И до днес се смята, че те закрилят града.

Сакралната зона "Кръстата гора", вероятно е определена още от времето на езическите светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Обожествяването на Слънцето идва от Дълбоката древност. По-късно то се преобразува в образа на Иисус Христос - Създателя на света и Слънцето. Вярата в чудотворната сила на християнския кръст е трайно отразена в Златоград - на четири от най-високите заобикалящи го върхове е имало езически светилища, превърнати по-късно в християнски култови места. Това са: "Св. Атанас" (със съществуващ параклис), "Св. Илия", "Св. Елена" и "Св. Екатерина". Мислените линии, съединяващи срещуположните върхове образуват своеобразен кръст. Затова именно местното население нарича цялата зона на кръста "Кръстата гора". И досега се вярва, че Златоград е бил и ще бъде запазен от злини - благодарение на своето разположение в тази сакрална зона.